21 янв. 2018 г., 21:21

На непознатия да подадем ръка

1.8K 8 16

Чета списание “При нас е истината”.

И от корицата красавица една

подканващо намига ми усмихната –

Четете в броя днес: Съветът на деня ...

 

Разбира се – на страница десета.

Там винаги прилежно поучават

с извлечени отвсякъде съвети

как бързо във живота да успяваш.

 

И топ съветът е: Да се научим.

По-точно: Как сами да си живеем.

Сами. И независими от другите

да се опитваме да оцелеем...

 

Вълкът без глутница е смел и сит.

(Човеците без друго се увълчиха)

Ще оцеляват вечно с чужди истини

дори и върху другите да тъпчат...

 

А някога дали десета страница

ще ни научи други да разбираме?

Пред чужда скръб очи да не затваряме

и съвестта в черупка да не крием?

 

И вместо да издигаме прегради,

да кажем няколко добри слова.

Ръка да подадем на непознатия.

На непознатия – да подадем ръка...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

5 место

Комментарии

Комментарии

  • Овълчихме се
    вратовете здрави
    за чужди болки
    сърцата ни корави!
  • Четат се и редовете, и междуредията, Доче!
  • Успех!
  • Такива люде като теб, Доче, трябва да публикуват в списанията!! Доста вече “красавици“, голотии и всякаква простотия!! Човещината трябва във всичко да е приоритет!! Във всичко!!
    Поздравления!! Имаш и моя глас.
  • Прекрасен призив, Дочка! Искрено те поздравявам и ти пожелавам успех!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...