21.01.2018 г., 21:21

На непознатия да подадем ръка

1.8K 8 16

Чета списание “При нас е истината”.

И от корицата красавица една

подканващо намига ми усмихната –

Четете в броя днес: Съветът на деня ...

 

Разбира се – на страница десета.

Там винаги прилежно поучават

с извлечени отвсякъде съвети

как бързо във живота да успяваш.

 

И топ съветът е: Да се научим.

По-точно: Как сами да си живеем.

Сами. И независими от другите

да се опитваме да оцелеем...

 

Вълкът без глутница е смел и сит.

(Човеците без друго се увълчиха)

Ще оцеляват вечно с чужди истини

дори и върху другите да тъпчат...

 

А някога дали десета страница

ще ни научи други да разбираме?

Пред чужда скръб очи да не затваряме

и съвестта в черупка да не крием?

 

И вместо да издигаме прегради,

да кажем няколко добри слова.

Ръка да подадем на непознатия.

На непознатия – да подадем ръка...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

5 място

Коментари

Коментари

  • Овълчихме се
    вратовете здрави
    за чужди болки
    сърцата ни корави!
  • Четат се и редовете, и междуредията, Доче!
  • Успех!
  • Такива люде като теб, Доче, трябва да публикуват в списанията!! Доста вече “красавици“, голотии и всякаква простотия!! Човещината трябва във всичко да е приоритет!! Във всичко!!
    Поздравления!! Имаш и моя глас.
  • Прекрасен призив, Дочка! Искрено те поздравявам и ти пожелавам успех!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...