21.01.2018 г., 21:21

На непознатия да подадем ръка

1.8K 8 16

Чета списание “При нас е истината”.

И от корицата красавица една

подканващо намига ми усмихната –

Четете в броя днес: Съветът на деня ...

 

Разбира се – на страница десета.

Там винаги прилежно поучават

с извлечени отвсякъде съвети

как бързо във живота да успяваш.

 

И топ съветът е: Да се научим.

По-точно: Как сами да си живеем.

Сами. И независими от другите

да се опитваме да оцелеем...

 

Вълкът без глутница е смел и сит.

(Човеците без друго се увълчиха)

Ще оцеляват вечно с чужди истини

дори и върху другите да тъпчат...

 

А някога дали десета страница

ще ни научи други да разбираме?

Пред чужда скръб очи да не затваряме

и съвестта в черупка да не крием?

 

И вместо да издигаме прегради,

да кажем няколко добри слова.

Ръка да подадем на непознатия.

На непознатия – да подадем ръка...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

5 място

Коментари

Коментари

  • Овълчихме се
    вратовете здрави
    за чужди болки
    сърцата ни корави!
  • Четат се и редовете, и междуредията, Доче!
  • Успех!
  • Такива люде като теб, Доче, трябва да публикуват в списанията!! Доста вече “красавици“, голотии и всякаква простотия!! Човещината трябва във всичко да е приоритет!! Във всичко!!
    Поздравления!! Имаш и моя глас.
  • Прекрасен призив, Дочка! Искрено те поздравявам и ти пожелавам успех!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...