21 ene 2018, 21:21

На непознатия да подадем ръка

1.8K 8 16

Чета списание “При нас е истината”.

И от корицата красавица една

подканващо намига ми усмихната –

Четете в броя днес: Съветът на деня ...

 

Разбира се – на страница десета.

Там винаги прилежно поучават

с извлечени отвсякъде съвети

как бързо във живота да успяваш.

 

И топ съветът е: Да се научим.

По-точно: Как сами да си живеем.

Сами. И независими от другите

да се опитваме да оцелеем...

 

Вълкът без глутница е смел и сит.

(Човеците без друго се увълчиха)

Ще оцеляват вечно с чужди истини

дори и върху другите да тъпчат...

 

А някога дали десета страница

ще ни научи други да разбираме?

Пред чужда скръб очи да не затваряме

и съвестта в черупка да не крием?

 

И вместо да издигаме прегради,

да кажем няколко добри слова.

Ръка да подадем на непознатия.

На непознатия – да подадем ръка...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

5 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Овълчихме се
    вратовете здрави
    за чужди болки
    сърцата ни корави!
  • Четат се и редовете, и междуредията, Доче!
  • Успех!
  • Такива люде като теб, Доче, трябва да публикуват в списанията!! Доста вече “красавици“, голотии и всякаква простотия!! Човещината трябва във всичко да е приоритет!! Във всичко!!
    Поздравления!! Имаш и моя глас.
  • Прекрасен призив, Дочка! Искрено те поздравявам и ти пожелавам успех!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...