На някоя пейка

През всички лунни затъмнения,
през всички сезонни кръговратности,
през всички погледи и подозрения
и пътища от стъпки на случайностти,

един сезон на последните глухарчета
и първите листа за есенна прелюдия,
надникна дълбоко в очите ми
до небесните звуци... и съзвучия!

Беше Октомври, променлив и облачен
забулен от облаци и малки потайности -
имаше име и подпис на пролетен...
И всички цикли на лунни превратности!

Когато Октомври дъжд завали
и попита за цвета на очите ми,
ще разтворя чадър, а ти наминѝ
под заслона... на някоя пейка, зимно е!