На обич ме учиш
На обич ме учиш
на Антония
Приятелки – много, но нямах сестра;
от Горе ме гледаха двете ми баби;
и мама не беше със мен тъй добра,
и нека прости ми за тая ми слабост ...
Но ти бе до мене, до мойто легло,
когато животът висеше на косъм;
и с тебе изпихме горчилка от зло
и цялата тръпка на миг високосен.
Ти само се радваш на всеки мой стих
тъй както на стъпка на милото внуче.
Ръка ти целувам, за всичко прости.
За мен ти си свята, на обич ме учиш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цонка Петрова Все права защищены
