На опашка за надежда

Поэзия » Гражданская

530 0 5

Лоши мисли в мен нахлуват.

Облаци в очите плуват

и сърцето ме повежда

на опашка за надежда.

Казват, че отпред раздават:

по кило надежда дават...

С таз надежда да се боря

и с живота да поспоря.

Таз надежда да я нося

и да чакам... Да не споря.

И търпение да имам,

и за спомен да се снимам...

Таз надежда да ме крèпи

пред очите тъмни, слепи,

че живота се оправя -

всичко лошо ще забравя.

Тъй полека-лека стигнах,

на гишето аз пристигнах.

С изненада се оказа,

че и Господ ме наказа...

Свършила се таз надежда

дето щеше да зарежда

вярата във утро ново.

Без надежда съм отново...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

krchernev (Красимир Чернев)

И преди съм ти писал за мъдрото спокойствие в твоята поезия!
Затова и тя никога не ме натъжава, а ми дава добър ракурс към реалността!
Поздрав!

2014-07-12T14:48:20+03:00
nezemna (Неземна)

Няма как да си без надежда, защото Бог е в теб.Сега напиши стих в който надеждата се завръща на бял кон.Ще бъде още по хубав стих и по позитивен!!!Не ти отива да пишеш тъжни неща!!!Ти си светъл човек и трябва да пишеш светло и оптимистично!!!

2014-07-12T14:03:22+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Както казва, Санвали, звучи тъжно. Но според мен имаме работа с епизодичен недостиг на Надежда, Никола, не с хроничен. Следващият път на тезгяха, Господ ще отпусне нужната надежда. Или както се произнасяше един мой приятел за изпусналите влак:

"Ала не бойте се - друг влак иде пак!"

Поздравление за хубавия замисъл и реализацията му!

2014-07-11T22:19:10+03:00
valia1771 (Ивон)

Харесах!

2014-07-11T12:46:37+03:00
Sanvali (Санвали)

Тъжно, Никола!

2014-07-11T11:04:17+03:00