На опашка за надежда
Лоши мисли в мен нахлуват.
Облаци в очите плуват
и сърцето ме повежда
на опашка за надежда.
Казват, че отпред раздават:
по кило надежда дават...
С таз надежда да се боря
и с живота да поспоря.
Таз надежда да я нося
и да чакам... Да не споря.
И търпение да имам,
и за спомен да се снимам...
Таз надежда да ме крèпи
пред очите тъмни, слепи,
че живота се оправя -
всичко лошо ще забравя.
Тъй полека-лека стигнах,
на гишето аз пристигнах.
С изненада се оказа,
че и Господ ме наказа...
Свършила се таз надежда
дето щеше да зарежда
вярата във утро ново.
Без надежда съм отново...
© Никола Апостолов All rights reserved.
