На опашка за надежда
Лоши мисли в мен нахлуват.
Облаци в очите плуват
и сърцето ме повежда
на опашка за надежда.
Казват, че отпред раздават:
по кило надежда дават...
С таз надежда да се боря
и с живота да поспоря.
Таз надежда да я нося
и да чакам... Да не споря.
И търпение да имам,
и за спомен да се снимам...
Таз надежда да ме крèпи
пред очите тъмни, слепи,
че живота се оправя -
всичко лошо ще забравя.
Тъй полека-лека стигнах,
на гишето аз пристигнах.
С изненада се оказа,
че и Господ ме наказа...
Свършила се таз надежда
дето щеше да зарежда
вярата във утро ново.
Без надежда съм отново...
© Никола Апостолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Няма как да си без надежда, защото Бог е в теб.Сега напиши стих в който надеждата се завръща на бял кон.Ще бъде още по хубав стих и по позитивен!!!Не ти отива да пишеш тъжни неща!!!Ти си светъл човек и трябва да пишеш светло и оптимистично!!!
-
Както казва, Санвали, звучи тъжно. Но според мен имаме работа с епизодичен недостиг на Надежда, Никола, не с хроничен. Следващият път на тезгяха, Господ ще отпусне нужната надежда. Или както се произнасяше един мой приятел за изпусналите влак:
"Ала не бойте се - друг влак иде пак!"
Поздравление за хубавия замисъл и реализацията му! -
Харесах!
-
Тъжно, Никола!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Затова и тя никога не ме натъжава, а ми дава добър ракурс към реалността!
Поздрав!