koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
11.07.2014 г., 9:30 ч.

На опашка за надежда 

  Поезия » Гражданска
375 0 5

Лоши мисли в мен нахлуват.

Облаци в очите плуват

и сърцето ме повежда

на опашка за надежда.

 

Казват, че отпред раздават:

по кило надежда дават...

С таз надежда да се боря

и с живота да поспоря.

Таз надежда да я нося

и да чакам... Да не споря.

И търпение да имам,

и за спомен да се снимам...

Таз надежда да ме крèпи

пред очите тъмни, слепи,

че живота се оправя -

всичко лошо ще забравя.

Тъй полека-лека стигнах,

на гишето аз пристигнах.

С изненада се оказа,

че и Господ ме наказа...

 

Свършила се таз надежда

дето щеше да зарежда

вярата във утро ново.

Без надежда съм отново...

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И преди съм ти писал за мъдрото спокойствие в твоята поезия!
    Затова и тя никога не ме натъжава, а ми дава добър ракурс към реалността!
    Поздрав!
  • Няма как да си без надежда, защото Бог е в теб.Сега напиши стих в който надеждата се завръща на бял кон.Ще бъде още по хубав стих и по позитивен!!!Не ти отива да пишеш тъжни неща!!!Ти си светъл човек и трябва да пишеш светло и оптимистично!!!
  • Както казва, Санвали, звучи тъжно. Но според мен имаме работа с епизодичен недостиг на Надежда, Никола, не с хроничен. Следващият път на тезгяха, Господ ще отпусне нужната надежда. Или както се произнасяше един мой приятел за изпусналите влак:

    "Ала не бойте се - друг влак иде пак!"

    Поздравление за хубавия замисъл и реализацията му!
  • Харесах!
  • Тъжно, Никола!
Предложения
: ??:??