На опашка за надежда
Лоши мисли в мен нахлуват.
Облаци в очите плуват
и сърцето ме повежда
на опашка за надежда.
Казват, че отпред раздават:
по кило надежда дават...
С таз надежда да се боря
и с живота да поспоря.
Таз надежда да я нося
и да чакам... Да не споря.
И търпение да имам,
и за спомен да се снимам...
Таз надежда да ме крèпи
пред очите тъмни, слепи,
че живота се оправя -
всичко лошо ще забравя.
Тъй полека-лека стигнах,
на гишето аз пристигнах.
С изненада се оказа,
че и Господ ме наказа...
Свършила се таз надежда
дето щеше да зарежда
вярата във утро ново.
Без надежда съм отново...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
