9 янв. 2020 г., 20:50

На откоси 

  Поэзия
582 2 5
Високото ми отесня.
Разумното се захароса.
Вините ситото отся,
заблудите анатемосах.
Разпененото се отля,
брега отнесе на откоси.
В зениците ми преваля,
избеленото се колоса.
А кожата поизбледня
от мъдростта ми сивокоса.
Конвулсията и в съня
задава старите въпроси.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Все права защищены

Предложения
: ??:??