На П. Тошева

Обръщам се, за да си отидеш

към небето да полетиш,

от мен да си отидеш,

нови върхове да покориш.

И не защото не те обичам

сега те гледам с изстинали очи,

а защото си отивам,

за да почнеш своя път и ти.

Повярвай, няма да те забравя

след месеци, години и безброй лета

спомена за теб ще ми остава

едничката радост във нощта.

И след години, когато пак те видя

случайно бързайки в снега,

може би ще те подмина

със смирено сведена глава.

Но дори тогава ще те обичам,

както обичам те сега 

и пак твоето име ще изричам

дълго след това.