Sep 24, 2013, 10:44 PM

На П. Тошева

  Poetry » Love
542 0 0

Обръщам се, за да си отидеш

към небето да полетиш,

от мен да си отидеш,

нови върхове да покориш.

 

И не защото не те обичам

сега те гледам с изстинали очи,

а защото си отивам,

за да почнеш своя път и ти.

 

Повярвай, няма да те забравя

след месеци, години и безброй лета

спомена за теб ще ми остава

едничката радост във нощта.

 

И след години, когато пак те видя

случайно бързайки в снега,

може би ще те подмина

със смирено сведена глава.

 

Но дори тогава ще те обичам,

както обичам те сега 

и пак твоето име ще изричам

дълго след това.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© С а И All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...