Доста късно е да се

признавам за победен,

щом отдавна съм паднал

(Отстъпих преди да направя

крачка напред).

Глупаво ще е да се надявам,

че някой ще ми повярва

след всичките тези обвинения.

Ще прозвуча ли наивно,

ако кажа, че все още тая надежда?

Припев:

Бих те прегърнал за утеха,

(Бих те прегърнал)

но не мога да помръдна...

Аз съм разбит... (на хиляди парченца)

Пречупил се пред болката.

И кървят невидимите ми рани,

още някой разби сърцето ми.

Ако имах шанс да се родя

друг, бих го грабнал без дори

да се сбогувам със себе си.

Ще прозлуча ли наивно,

ако кажа, че все още тая надежда?

Бях ли лош от самото начало

или станах такъв когато

си спомних за онзи когото наричах "Аз"...

Припев: 2х

Бих те прегърнал за утеха,

(Бих те прегърнал)

но не мога да помръдна.

Аз съм разбит... (на хиляди парченца)

Привикнал с омразата.

И наранявах своите врагове,

така както те разбиха сърцето ми.

(Пречупен, с разбито сърце... Наранен от любовта си към теб... Мразен, заради своето "Аз"... Прогонен от такива като вас...)