26 нояб. 2007 г., 21:34

На парчета

909 0 2

Доста късно е да се

признавам за победен,

щом отдавна съм паднал

(Отстъпих преди да направя

крачка напред).

Глупаво ще е да се надявам,

че някой ще ми повярва

след всичките тези обвинения.

Ще прозвуча ли наивно,

ако кажа, че все още тая надежда?

 

 

Припев:

 

Бих те прегърнал за утеха,

(Бих те прегърнал)

но не мога да помръдна...

Аз съм разбит... (на хиляди парченца)

Пречупил се пред болката.

И кървят невидимите ми рани,

още някой разби сърцето ми.

 

 

Ако имах шанс да се родя

друг, бих го грабнал без дори

да се сбогувам със себе си.

Ще прозлуча ли наивно,

ако кажа, че все още тая надежда?

Бях ли лош от самото начало

или станах такъв когато

си спомних за онзи когото наричах "Аз"...

 

 

Припев: 2х

 

Бих те прегърнал за утеха,

(Бих те прегърнал)

но не мога да помръдна.

Аз съм разбит... (на хиляди парченца)

Привикнал с омразата.

И наранявах своите врагове,

така както те разбиха сърцето ми.

 

 

(Пречупен, с разбито сърце... Наранен от любовта си към теб... Мразен, заради своето "Аз"... Прогонен от такива като вас...)

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...