С жена ми бях на парти тази зима,
а там видях един красив обект.
Изпъкваща красавица - за трима!
Израснала без никакъв дефект.
Изпратих й с усмивка два флуида.
Не можех безразличен да стоя.
Пред мен на метри беше, Атлантида!
Изпънах всички мачти и платна!
А мацката, ми смигна седем пъти!
Дори ми прати цунка от ръка!
И погледът ми, мигом се размъти:
Повярвах, че ще стават чудеса!
Заведох в миг жена ми при приятел.
Със него да си бъбри до зори.
Налях си, черен бърбън от Сиатъл
и хукнах да катеря планини.
Потеглих със копнежи към “човека”.
Тя беше със неземна красота!
Накипрена - като за дискотека!
Със мускулести, здравички крака.
Видът й бе перфектен - отдалече!
Отблизо беше като едър кон!
Под блесналото в жълтичко елече,
не й харесах здравия балкон.
Приличаше ми с него на Скалата!
На Шварценегер, даже на Азис!
А с тръгналите косми край брадата
ми мязаше на пакистански рис!
Косата й бе с цвят на троен лешник.
Пършива като гривата на лъв!
Усетих се, че давам газ в насрещно!
Че съм налапал леко лява стръв!
Реших да се направя на отнесен
и свърнах край хибрида като влак.
Показах, че не ми е интересен,
че с него нямам… никакъв мерак.
А Лейди-боят, взе… да ме обижда,
че мязам на менте птеродактил!
Че никога… в живота не е виждал
такъв ужасно грозен крокодил!
Развика ми се… мигом да изчезна!
Да ходя да събирам пчелен мед.
На въздух в планината да излезна,
а там да срещна някой людоед!
Загледах се, с почуда право в него.
Изфъфлих му едно: - Благодаря!
И хукнах по-далеч, от Шварценегер!
С жената да си ходя у дома.
Юри
Йовев
Март
2023 г.
© Yuri Yovev Все права защищены