24.03.2023 г., 9:28  

На партито

584 2 9

С жена ми бях на парти тази зима,

а там видях един красив обект.

Изпъкваща красавица - за трима!

Израснала без никакъв дефект.

 

Изпратих й с усмивка два флуида.

Не можех безразличен да стоя.

Пред мен на метри беше, Атлантида!

Изпънах всички мачти и платна!

 

А мацката, ми смигна седем пъти!

Дори ми прати цунка от ръка!

И погледът ми, мигом се размъти:

Повярвах, че ще стават чудеса!

 

Заведох в миг жена ми при приятел.

Със него да си бъбри до зори.

Налях си, черен бърбън от Сиатъл 

и хукнах да катеря планини.

 

Потеглих със копнежи към “човека”.

Тя беше със неземна красота!

Накипрена - като за дискотека!

Със мускулести, здравички крака.

 

Видът й бе перфектен -  отдалече!

Отблизо беше като едър кон!

Под блесналото в жълтичко елече,

не й харесах здравия балкон.

 

Приличаше ми с него на Скалата!

На Шварценегер, даже на Азис!

А с тръгналите косми край брадата

ми мязаше на пакистански рис!

 

Косата й бе с цвят на троен лешник.

Пършива като гривата на лъв!

Усетих се, че давам газ в насрещно!

Че съм налапал леко лява стръв!

 

Реших да се направя на отнесен

и свърнах край хибрида като влак.

Показах, че не ми е интересен,

че с него нямам… никакъв мерак.

 

А Лейди-боят, взе… да ме обижда,

че мязам на менте птеродактил!

Че никога… в живота не е виждал

такъв ужасно грозен крокодил!

 

Развика ми се… мигом да изчезна!

Да ходя да събирам пчелен мед.

На въздух в планината да излезна,

а там да срещна някой людоед!

 

Загледах се, с почуда право в него.

Изфъфлих му едно: - Благодаря!

И хукнах по-далеч, от Шварценегер!

С жената да си ходя у дома.

 

 

Юри

Йовев

Март

2023 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...