24.03.2023 г., 9:28  

На партито

587 2 9

С жена ми бях на парти тази зима,

а там видях един красив обект.

Изпъкваща красавица - за трима!

Израснала без никакъв дефект.

 

Изпратих й с усмивка два флуида.

Не можех безразличен да стоя.

Пред мен на метри беше, Атлантида!

Изпънах всички мачти и платна!

 

А мацката, ми смигна седем пъти!

Дори ми прати цунка от ръка!

И погледът ми, мигом се размъти:

Повярвах, че ще стават чудеса!

 

Заведох в миг жена ми при приятел.

Със него да си бъбри до зори.

Налях си, черен бърбън от Сиатъл 

и хукнах да катеря планини.

 

Потеглих със копнежи към “човека”.

Тя беше със неземна красота!

Накипрена - като за дискотека!

Със мускулести, здравички крака.

 

Видът й бе перфектен -  отдалече!

Отблизо беше като едър кон!

Под блесналото в жълтичко елече,

не й харесах здравия балкон.

 

Приличаше ми с него на Скалата!

На Шварценегер, даже на Азис!

А с тръгналите косми край брадата

ми мязаше на пакистански рис!

 

Косата й бе с цвят на троен лешник.

Пършива като гривата на лъв!

Усетих се, че давам газ в насрещно!

Че съм налапал леко лява стръв!

 

Реших да се направя на отнесен

и свърнах край хибрида като влак.

Показах, че не ми е интересен,

че с него нямам… никакъв мерак.

 

А Лейди-боят, взе… да ме обижда,

че мязам на менте птеродактил!

Че никога… в живота не е виждал

такъв ужасно грозен крокодил!

 

Развика ми се… мигом да изчезна!

Да ходя да събирам пчелен мед.

На въздух в планината да излезна,

а там да срещна някой людоед!

 

Загледах се, с почуда право в него.

Изфъфлих му едно: - Благодаря!

И хукнах по-далеч, от Шварценегер!

С жената да си ходя у дома.

 

 

Юри

Йовев

Март

2023 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...