5 янв. 2010 г., 13:41

На плагиата

734 0 6

Ще препишеш наготово моите думи,

но чувствата как ще препишеш?!

Предусещам: зареждаш думите като куршуми,

после – стреляш, без много да мислиш!

Ще простреляш от упор сърцето ми, зная!

Ще прекъснеш и сетната струна!

Но душата ми – песенна – пак ще мечтае,

пак ще обича, макар и без думи!

Ти прелиствай – стих по стих, за да повярваш,

че от другите пò си различен;

с мойте думи щедро за мене разказвай –

за съдбата ми, нелогичната!

Да четат и да помнят мене чрез тебе:

мен – свободния, теб – каноничния...

А сега си върви. Зарежи ме сред път – безхлебен!

Продължавай без мен... да сричаш! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления! Много ми допадна!
  • А! Много интересно!

  • АНТИТЕОРИЯ
    Когато старият ни праотец го домързяло
    по клоните да се люлей като махало,
    се смъкнал на земята от дървото.
    По-лесно му се струвало защото.
    След векове, животното четирикрако
    се сетило - по-лесно ще е aко
    използва за вървене двата задни
    и при условие, че при това не падне,
    ще може с двата предни да почива
    или от чуждото по нещичко да свива.
    А в мозъка му, незабележимо тънка,
    проправяла пътечка първа гънка.
    Един друг път, мързейки го да тича,
    пред пещерата легнало - да се препича.
    Случайна сопа му убивала в ребрата
    и то със ярост я запратило в гората.
    А сопата, добила страшна сила,
    случайно се натъкнала на звяр,
    и го убила.
    Погледнала маймуната ръката,
    небето, звяра, сопата, гората,
    и съвършено новата си сила
    в туй ново съчетание открила -
    че не със тичане, със силата на мaха
    ще си засища занапред стомаха !
    Така в стремежа си за повече лежане
    тя търсела - без глупаво търчане .
    на мързела способстващи идеи
    в предмети, днеска пълнещи музеи.
    А махайки пред мързела си спънките,
    във мозъка и се множали гънките.
    По този начин бившият шебек
    чрез мързела превърнал се в човек !
  • Поздрави!
  • Тук волно или неволно всички сме...плагиати...

    При 70 х. потребители няма как да е другояче!
    Но ти си имаш собствен стил, приятелю!
    Поздрави!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...