5.01.2010 г., 13:41

На плагиата

730 0 6

Ще препишеш наготово моите думи,

но чувствата как ще препишеш?!

Предусещам: зареждаш думите като куршуми,

после – стреляш, без много да мислиш!

Ще простреляш от упор сърцето ми, зная!

Ще прекъснеш и сетната струна!

Но душата ми – песенна – пак ще мечтае,

пак ще обича, макар и без думи!

Ти прелиствай – стих по стих, за да повярваш,

че от другите пò си различен;

с мойте думи щедро за мене разказвай –

за съдбата ми, нелогичната!

Да четат и да помнят мене чрез тебе:

мен – свободния, теб – каноничния...

А сега си върви. Зарежи ме сред път – безхлебен!

Продължавай без мен... да сричаш! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления! Много ми допадна!
  • А! Много интересно!

  • АНТИТЕОРИЯ
    Когато старият ни праотец го домързяло
    по клоните да се люлей като махало,
    се смъкнал на земята от дървото.
    По-лесно му се струвало защото.
    След векове, животното четирикрако
    се сетило - по-лесно ще е aко
    използва за вървене двата задни
    и при условие, че при това не падне,
    ще може с двата предни да почива
    или от чуждото по нещичко да свива.
    А в мозъка му, незабележимо тънка,
    проправяла пътечка първа гънка.
    Един друг път, мързейки го да тича,
    пред пещерата легнало - да се препича.
    Случайна сопа му убивала в ребрата
    и то със ярост я запратило в гората.
    А сопата, добила страшна сила,
    случайно се натъкнала на звяр,
    и го убила.
    Погледнала маймуната ръката,
    небето, звяра, сопата, гората,
    и съвършено новата си сила
    в туй ново съчетание открила -
    че не със тичане, със силата на мaха
    ще си засища занапред стомаха !
    Така в стремежа си за повече лежане
    тя търсела - без глупаво търчане .
    на мързела способстващи идеи
    в предмети, днеска пълнещи музеи.
    А махайки пред мързела си спънките,
    във мозъка и се множали гънките.
    По този начин бившият шебек
    чрез мързела превърнал се в човек !
  • Поздрави!
  • Тук волно или неволно всички сме...плагиати...

    При 70 х. потребители няма как да е другояче!
    Но ти си имаш собствен стил, приятелю!
    Поздрави!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...