29 нояб. 2012 г., 11:36

На почивка №2

478 0 0

Дойдох си в село на почивка.
Животът ми да се смени...
Тук ме посрещнаха с усмивка,
това дори ме притесни.

Покой  намерих във селото 
и мила селска тишина...
Не виждам напъни на Злото...
О, по-добър е тук света.

Надвечер си гълчат жените...
за станалото през деня.
Седят си, скръстили ръките,
докато да се наседят.

А  пък мъжете пред дюкяна 
за политиката спорят,
одумват, че ни трябва смяна...
Дано се скоро  разберат?

И пак със случки от войните,
разказани за кой ли път,
започват често препирните...
И часовете си  вървят!...

Щом слънцето на запад падне 
и легне да поспи Денят,
и тъмното света открадне...
Русалките го навестят!

И аз блажено във леглото,
унесен в  кучешкия лай...
приемам Злото и Доброто,
и пак съм част от моя край!

п


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...