Nov 29, 2012, 11:36 AM

На почивка №2

  Poetry » Other
479 0 0

Дойдох си в село на почивка.
Животът ми да се смени...
Тук ме посрещнаха с усмивка,
това дори ме притесни.

Покой  намерих във селото 
и мила селска тишина...
Не виждам напъни на Злото...
О, по-добър е тук света.

Надвечер си гълчат жените...
за станалото през деня.
Седят си, скръстили ръките,
докато да се наседят.

А  пък мъжете пред дюкяна 
за политиката спорят,
одумват, че ни трябва смяна...
Дано се скоро  разберат?

И пак със случки от войните,
разказани за кой ли път,
започват често препирните...
И часовете си  вървят!...

Щом слънцето на запад падне 
и легне да поспи Денят,
и тъмното света открадне...
Русалките го навестят!

И аз блажено във леглото,
унесен в  кучешкия лай...
приемам Злото и Доброто,
и пак съм част от моя край!

п


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...