Дойдох си в село на почивка.
Животът ми да се смени...
Тук ме посрещнаха с усмивка,
това дори ме притесни.

Покой  намерих във селото 
и мила селска тишина...
Не виждам напъни на Злото...
О, по-добър е тук света.

Надвечер си гълчат жените...
за станалото през деня.
Седят си, скръстили ръките,
докато да се наседят.

А  пък мъжете пред дюкяна 
за политиката спорят,
одумват, че ни трябва смяна...
Дано се скоро  разберат?

И пак със случки от войните,
разказани за кой ли път,
започват често препирните...
И часовете си  вървят!...

Щом слънцето на запад падне 
и легне да поспи Денят,
и тъмното света открадне...
Русалките го навестят!

И аз блажено във леглото,
унесен в  кучешкия лай...
приемам Злото и Доброто,
и пак съм част от моя край!

п