На пода...
Лежа на пода със окървавени мисли,
с убити без пощада мечти
във стая със червени пръски
по мътно-белите стени.
Рафтовете гледат със презрение,
от тавана паякът виси.
Във стаята ми грозното съмнение
пространстното безочливо души.
А подът твърденей под мене,
но, досега все тъпкан, ме прегръща
и неговите дъсчени греди
в желязна хватка ме обгръщат.
Мислите бушуват бясно в мене,
замръкват във отминало безвремие,
напират през очите зачервени,
за да се върнат със поредното съмнение.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Константин Все права защищены
