krasnoarmeec (Константин) krasnoarmeec (Константин)
43
Dec 20, 2008, 10:04 PM

На пода...

  Poetry » Other
950 0 7

Лежа на пода със окървавени мисли,

с  убити без пощада мечти

във стая със червени пръски

по мътно-белите стени.

 

Рафтовете гледат със презрение,

от тавана паякът виси.

Във стаята ми грозното съмнение

пространстното безочливо души.

 

А подът твърденей под мене,

но, досега все тъпкан, ме прегръща

и неговите дъсчени греди

в желязна хватка ме обгръщат.

 

Мислите бушуват бясно в мене,

замръкват във отминало безвремие,

напират през очите зачервени,

за да се върнат със поредното съмнение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0