Dec 20, 2008, 10:04 PM

На пода... 

  Poetry » Other
585 0 7

Лежа на пода със окървавени мисли,

с  убити без пощада мечти

във стая със червени пръски

по мътно-белите стени.

 

Рафтовете гледат със презрение,

от тавана паякът виси.

Във стаята ми грозното съмнение

пространстното безочливо души.

 

А подът твърденей под мене,

но, досега все тъпкан, ме прегръща

и неговите дъсчени греди

в желязна хватка ме обгръщат.

 

Мислите бушуват бясно в мене,

замръкват във отминало безвремие,

напират през очите зачервени,

за да се върнат със поредното съмнение.

© Константин All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??