На пода...
Лежа на пода със окървавени мисли,
с убити без пощада мечти
във стая със червени пръски
по мътно-белите стени.
Рафтовете гледат със презрение,
от тавана паякът виси.
Във стаята ми грозното съмнение
пространстното безочливо души.
А подът твърденей под мене,
но, досега все тъпкан, ме прегръща
и неговите дъсчени греди
в желязна хватка ме обгръщат.
Мислите бушуват бясно в мене,
замръкват във отминало безвремие,
напират през очите зачервени,
за да се върнат със поредното съмнение.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Всички права запазени
