На моя бряг само тъга, но каква тъга?
Студен вятър, мъгли и плевели проклети.
На моя бряг залезът с кръв е покрит,
а разтапящият се сняг разкрива същността.
На моя бряг е гробищната светлина,
ден и нощ тук коне дърпат ковчези мразовити.
На моя бряг горичките са вече в пепел,
а в хижата пиянски смях се носи вместо песен.
Но там, от другата страна - духа свежият вятър!
Там, от другата страна - трева расте до колена!
Там, от другата страна - топла ръж цъфти в полята!
Там, от другата страна - гората обгръща я утринна зора!
Опитах.
Бягах, бягах, тичах по брега
и крещях, крещях, виках в пустошта
и търсех мостове,
но тук отдавна мостове няма
и сънувах и мечтах, мечтаех,
но не се сбъдна!
© Тангра Перник Все права защищены