17 февр. 2007 г., 14:52

На предишния

1.1K 0 0
Онази ръка, която нощем ме гали,
можеш ли ти да я махнеш от мен?
Онзи дъх, който усещам върху ми,
можеш ли ти да го спреш?
Онази нежност, която обсипва ме
с куп мили и нежни слова,
можеш ли ти да загърбиш я?
Онзи поглед, който обсебва ме
малко по малко, ден подир ден,
можеш ли и това да преглътнеш?
Знам, нищо вече няма да е същото
щом ти не си до мен всеки ден.
И мойта обич знай ще изстине,
може би също и твойта към мен,
защото очи, които само сънуват се
остават завинаги в плен на съня.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...