17.02.2007 г., 14:52

На предишния

1.1K 0 0
Онази ръка, която нощем ме гали,
можеш ли ти да я махнеш от мен?
Онзи дъх, който усещам върху ми,
можеш ли ти да го спреш?
Онази нежност, която обсипва ме
с куп мили и нежни слова,
можеш ли ти да загърбиш я?
Онзи поглед, който обсебва ме
малко по малко, ден подир ден,
можеш ли и това да преглътнеш?
Знам, нищо вече няма да е същото
щом ти не си до мен всеки ден.
И мойта обич знай ще изстине,
може би също и твойта към мен,
защото очи, които само сънуват се
остават завинаги в плен на съня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...