Онази ръка, която нощем ме гали,
можеш ли ти да я махнеш от мен?
Онзи дъх, който усещам върху ми,
можеш ли ти да го спреш?
Онази нежност, която обсипва ме
с куп мили и нежни слова,
можеш ли ти да загърбиш я?
Онзи поглед, който обсебва ме
малко по малко, ден подир ден,
можеш ли и това да преглътнеш?
Знам, нищо вече няма да е същото
щом ти не си до мен всеки ден.
И мойта обич знай ще изстине,
може би също и твойта към мен,
защото очи, които само сънуват се
остават завинаги в плен на съня.