valqka (Валентин Василев)
515 2124
15 нояб. 2017 г., 07:56

На пристана 

  Поэзия
307 0 8

 

 

 

 

За теб съм вързан
като кораб на кей,
мой свят забързан,
вълни ме люлеят,
мачти ми скърцат,
платната ми свити 
обветрени...
Котва още не спускам –
дано ме буря подеме,
нека скъса въжето
отпуснато,
да поплувам и утре 
през тебе,
свят мой – да препускам,
докато ми стихнат 

ветрове уморени...

 

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ох, тези рими - тъй са целуними ..., а в душата ми - унило, че далеч от мен си мило ...!
  • Ех, Вал,
    ти отдавна във сърцето ми си акостирал
    и платната си съвсем не си прибирал.
    Щом душата разлюлях ти със ветрило -
    що сърцето ти е тъй унило?!
    Ширнала се морска синева -
    радвай и се - просто ей така -
    вятърът попътен идва с радостта
    Моторът на сърцето е Шхуна с ветрила
    ветровете на живота - просто са витла!
    Нека ни връхлитат - все ще доживеем
    до оня пристан от който пак с Душата ще се слеем!
  • Ах, Рен! Разлюля ми душата унила с твоето морско ветрило ... Приеми трептящи привети от шхуна на котва в сърце ти!
  • Прекрасна Шхуна е Душата ти, Вал,
    знаеш - сред корабите най-маневрен
    както и Душата - движат го само ветрилата,
    ненужно е да има шурвал - а вятър - нявга гневен,
    друг път ласкав бриз, а всяка буря - неподозиран "Приз"
    Котва не пускай, още е рано - огледай се за някое рамо
    превърни го във пристан - всеки кораб да го търси е орисан...
  • Маргарита, Георги, Светле, благодаря за посещението и отзивите, приятели! Светъл ден ви желая!
  • Оставя корабът ти диря, Вале, в сърцата!! Поздрав, Приятелю!!
  • Добре!
  • Завладяващо! И на мен ми се прищя вятър в платната!
Предложения
: ??:??