15 нояб. 2017 г., 07:56

На пристана

464 0 8

 

 

 

 

За теб съм вързан
като кораб на кей,
мой свят забързан,
вълни ме люлеят,
мачти ми скърцат,
платната ми свити 
обветрени...
Котва още не спускам –
дано ме буря подеме,
нека скъса въжето
отпуснато,
да поплувам и утре 
през тебе,
свят мой – да препускам,
докато ми стихнат 

ветрове уморени...

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ох, тези рими - тъй са целуними ..., а в душата ми - унило, че далеч от мен си мило ...!
  • Ех, Вал,
    ти отдавна във сърцето ми си акостирал
    и платната си съвсем не си прибирал.
    Щом душата разлюлях ти със ветрило -
    що сърцето ти е тъй унило?!
    Ширнала се морска синева -
    радвай и се - просто ей така -
    вятърът попътен идва с радостта
    Моторът на сърцето е Шхуна с ветрила
    ветровете на живота - просто са витла!
    Нека ни връхлитат - все ще доживеем
    до оня пристан от който пак с Душата ще се слеем!
  • Ах, Рен! Разлюля ми душата унила с твоето морско ветрило ... Приеми трептящи привети от шхуна на котва в сърце ти!
  • Прекрасна Шхуна е Душата ти, Вал,
    знаеш - сред корабите най-маневрен
    както и Душата - движат го само ветрилата,
    ненужно е да има шурвал - а вятър - нявга гневен,
    друг път ласкав бриз, а всяка буря - неподозиран "Приз"
    Котва не пускай, още е рано - огледай се за някое рамо
    превърни го във пристан - всеки кораб да го търси е орисан...
  • Маргарита, Георги, Светле, благодаря за посещението и отзивите, приятели! Светъл ден ви желая!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...