Nov 15, 2017, 7:56 AM

На пристана

  Poetry
467 0 8

 

 

 

 

За теб съм вързан
като кораб на кей,
мой свят забързан,
вълни ме люлеят,
мачти ми скърцат,
платната ми свити 
обветрени...
Котва още не спускам –
дано ме буря подеме,
нека скъса въжето
отпуснато,
да поплувам и утре 
през тебе,
свят мой – да препускам,
докато ми стихнат 

ветрове уморени...

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ох, тези рими - тъй са целуними ..., а в душата ми - унило, че далеч от мен си мило ...!
  • Ех, Вал,
    ти отдавна във сърцето ми си акостирал
    и платната си съвсем не си прибирал.
    Щом душата разлюлях ти със ветрило -
    що сърцето ти е тъй унило?!
    Ширнала се морска синева -
    радвай и се - просто ей така -
    вятърът попътен идва с радостта
    Моторът на сърцето е Шхуна с ветрила
    ветровете на живота - просто са витла!
    Нека ни връхлитат - все ще доживеем
    до оня пристан от който пак с Душата ще се слеем!
  • Ах, Рен! Разлюля ми душата унила с твоето морско ветрило ... Приеми трептящи привети от шхуна на котва в сърце ти!
  • Прекрасна Шхуна е Душата ти, Вал,
    знаеш - сред корабите най-маневрен
    както и Душата - движат го само ветрилата,
    ненужно е да има шурвал - а вятър - нявга гневен,
    друг път ласкав бриз, а всяка буря - неподозиран "Приз"
    Котва не пускай, още е рано - огледай се за някое рамо
    превърни го във пристан - всеки кораб да го търси е орисан...
  • Маргарита, Георги, Светле, благодаря за посещението и отзивите, приятели! Светъл ден ви желая!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...