Nov 15, 2017, 7:56 AM

На пристана

  Poetry
463 0 8

 

 

 

 

За теб съм вързан
като кораб на кей,
мой свят забързан,
вълни ме люлеят,
мачти ми скърцат,
платната ми свити 
обветрени...
Котва още не спускам –
дано ме буря подеме,
нека скъса въжето
отпуснато,
да поплувам и утре 
през тебе,
свят мой – да препускам,
докато ми стихнат 

ветрове уморени...

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ох, тези рими - тъй са целуними ..., а в душата ми - унило, че далеч от мен си мило ...!
  • Ех, Вал,
    ти отдавна във сърцето ми си акостирал
    и платната си съвсем не си прибирал.
    Щом душата разлюлях ти със ветрило -
    що сърцето ти е тъй унило?!
    Ширнала се морска синева -
    радвай и се - просто ей така -
    вятърът попътен идва с радостта
    Моторът на сърцето е Шхуна с ветрила
    ветровете на живота - просто са витла!
    Нека ни връхлитат - все ще доживеем
    до оня пристан от който пак с Душата ще се слеем!
  • Ах, Рен! Разлюля ми душата унила с твоето морско ветрило ... Приеми трептящи привети от шхуна на котва в сърце ти!
  • Прекрасна Шхуна е Душата ти, Вал,
    знаеш - сред корабите най-маневрен
    както и Душата - движат го само ветрилата,
    ненужно е да има шурвал - а вятър - нявга гневен,
    друг път ласкав бриз, а всяка буря - неподозиран "Приз"
    Котва не пускай, още е рано - огледай се за някое рамо
    превърни го във пристан - всеки кораб да го търси е орисан...
  • Маргарита, Георги, Светле, благодаря за посещението и отзивите, приятели! Светъл ден ви желая!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...