„Само приятел може да бръкне в рана така,
че да заболи най-много.”
Персийска поговорка
Последният приятел в този свят
живее в къща колкото две длани.
Красив е като Рая, глътнал Ад.
Солен – като най-прясната ми рана.
Не просто бе приятел. Беше брат.
И раснахме – той повече. Аз, скромно -
до прошка и до звук на листопад.
А той надмина даже празен спомен.
Надмина себе си и онзи вкус
на мъка, мълчаливо поделена.
Повярва, че прилича на Исус
(докато се оглеждаше във мене).
Последен е. Приятел ми е. Брат.
И стигат му ръцете ми за покрив.
Красив е колкото да бъде Ад.
... И обичта ми като сол го мокри.
Дарина Дечева
май, 2012 година
© Дарина Дечева Все права защищены