12 апр. 2007 г., 08:52

На птиците написах им писмо...

815 0 16
На птиците написах им писмо,
когато в тъжна есен си отиваха.
Помолих ги да ми дарят крило,
по залеза изпратих го със вятъра.
Със изгрева дочух ги да ме викат,
разперили крила в небето пролетно,
със птичите си песни ме събуждат,
трептящи в дланите ми влюбено.
Летя със тях и пея песни дивни,
които вятърът в крилата ми припява,
душата ми прелива в небесата чудни,
и обич песенна за вас припява.
Дочухте ли, приятели, мелодията,
от люлякови цветове в дъгата,
на бистрите води вълненията,
пречистени в сиянията на душата.
На птиците разказах се докрай...
те ме дариха със обичта си бяла.
Това, че днес летя, на тях дължа!
Аз с цялата си обич, благодаря им!
 

/С благодарност на Дими, Дамаянти, Веси-Лина, писателче, изречена, Албиция, Хенри,Бисерче, Незабравима,Поли, кумеца и всички вие приятели/

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...