12 abr 2007, 8:52

На птиците написах им писмо...

  Poesía
816 0 16
На птиците написах им писмо,
когато в тъжна есен си отиваха.
Помолих ги да ми дарят крило,
по залеза изпратих го със вятъра.
Със изгрева дочух ги да ме викат,
разперили крила в небето пролетно,
със птичите си песни ме събуждат,
трептящи в дланите ми влюбено.
Летя със тях и пея песни дивни,
които вятърът в крилата ми припява,
душата ми прелива в небесата чудни,
и обич песенна за вас припява.
Дочухте ли, приятели, мелодията,
от люлякови цветове в дъгата,
на бистрите води вълненията,
пречистени в сиянията на душата.
На птиците разказах се докрай...
те ме дариха със обичта си бяла.
Това, че днес летя, на тях дължа!
Аз с цялата си обич, благодаря им!
 

/С благодарност на Дими, Дамаянти, Веси-Лина, писателче, изречена, Албиция, Хенри,Бисерче, Незабравима,Поли, кумеца и всички вие приятели/

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...