12 abr 2007, 8:52

На птиците написах им писмо...

  Poesía
814 0 16
На птиците написах им писмо,
когато в тъжна есен си отиваха.
Помолих ги да ми дарят крило,
по залеза изпратих го със вятъра.
Със изгрева дочух ги да ме викат,
разперили крила в небето пролетно,
със птичите си песни ме събуждат,
трептящи в дланите ми влюбено.
Летя със тях и пея песни дивни,
които вятърът в крилата ми припява,
душата ми прелива в небесата чудни,
и обич песенна за вас припява.
Дочухте ли, приятели, мелодията,
от люлякови цветове в дъгата,
на бистрите води вълненията,
пречистени в сиянията на душата.
На птиците разказах се докрай...
те ме дариха със обичта си бяла.
Това, че днес летя, на тях дължа!
Аз с цялата си обич, благодаря им!
 

/С благодарност на Дими, Дамаянти, Веси-Лина, писателче, изречена, Албиция, Хенри,Бисерче, Незабравима,Поли, кумеца и всички вие приятели/

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...