На птиците написах им писмо...
На птиците написах им писмо,
когато в тъжна есен си отиваха.
Помолих ги да ми дарят крило,
по залеза изпратих го със вятъра.
Със изгрева дочух ги да ме викат,
разперили крила в небето пролетно,
със птичите си песни ме събуждат,
трептящи в дланите ми влюбено.
Летя със тях и пея песни дивни,
които вятърът в крилата ми припява,
душата ми прелива в небесата чудни,
и обич песенна за вас припява.
Дочухте ли, приятели, мелодията,
от люлякови цветове в дъгата,
на бистрите води вълненията,
пречистени в сиянията на душата.
На птиците разказах се докрай...
те ме дариха със обичта си бяла.
Това, че днес летя, на тях дължа!
Аз с цялата си обич, благодаря им!
/С благодарност на Дими, Дамаянти, Веси-Лина, писателче, изречена, Албиция, Хенри,Бисерче, Незабравима,Поли, кумеца и всички вие приятели/
когато в тъжна есен си отиваха.
Помолих ги да ми дарят крило,
по залеза изпратих го със вятъра.
Със изгрева дочух ги да ме викат,
разперили крила в небето пролетно,
със птичите си песни ме събуждат,
трептящи в дланите ми влюбено.
Летя със тях и пея песни дивни,
които вятърът в крилата ми припява,
душата ми прелива в небесата чудни,
и обич песенна за вас припява.
Дочухте ли, приятели, мелодията,
от люлякови цветове в дъгата,
на бистрите води вълненията,
пречистени в сиянията на душата.
На птиците разказах се докрай...
те ме дариха със обичта си бяла.
Това, че днес летя, на тях дължа!
Аз с цялата си обич, благодаря им!
/С благодарност на Дими, Дамаянти, Веси-Лина, писателче, изречена, Албиция, Хенри,Бисерче, Незабравима,Поли, кумеца и всички вие приятели/
© Евгения Тодорова All rights reserved.
