На път
Трудно ми е сега да си тръгна…
нима някога имало ме е до теб.
И цялата болезнена истина,
поднесена така напук...
Останалото от нас е следа от огън,
опарени виновни очи,
изгорени да кърваво устни,
а аз внушавам си, че не боли.
Утрешният ден ще е като предишният,
нито аз ще съм сама, нито ти щастлив,
всеки има цел, посока,
от тук нататък ще търсиш обич
в нечии чужди очи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лора Все права защищены
