18 апр. 2008 г., 14:14

На път 

  Поэзия
661 0 1

Трудно ми е сега да си тръгна…

нима някога имало ме е до теб.

И цялата болезнена истина,

поднесена така напук...

 

Останалото от нас е следа от огън,

опарени виновни очи,

изгорени да кърваво устни,

а аз внушавам си, че не боли.

 

Утрешният ден ще е като предишният,

нито аз ще съм сама, нито ти щастлив,

всеки има цел, посока,

от тук нататък ще търсиш обич

в нечии чужди очи.

© Лора Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??