На път

weltschmerz (Лора)
29 26

18.04.2008 г., 14:14 ч.

Поезия

573 0 1

Трудно ми е сега да си тръгна…

нима някога имало ме е до теб.

И цялата болезнена истина,

поднесена така напук...

Останалото от нас е следа от огън,

опарени виновни очи,

изгорени да кърваво устни,

а аз внушавам си, че не боли.

Утрешният ден ще е като предишният,

нито аз ще съм сама, нито ти щастлив,

всеки има цел, посока,

от тук нататък ще търсиш обич

в нечии чужди очи.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.