Трудно ми е сега да си тръгна…
нима някога имало ме е до теб.
И цялата болезнена истина,
поднесена така напук...
Останалото от нас е следа от огън,
опарени виновни очи,
изгорени да кърваво устни,
а аз внушавам си, че не боли.
Утрешният ден ще е като предишният,
нито аз ще съм сама, нито ти щастлив,
всеки има цел, посока,
от тук нататък ще търсиш обич
в нечии чужди очи.
© Лора All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
