26 янв. 2006 г., 19:21

На Р.

1.1K 0 1
Малка стая, обвита в сиви облаци дим,
полупразна бутилка, а в погледа блясък,
зад чашите двете с теб пушим и спорим
"с живота сме в разпра," както казал поета велик.

Живеeм с минали сенки и спомени мрачни,
а в очите сълзи от безпомощен гняв,
садистично дълбаем в раните скрити,
а после слагаме маски от фалшив весел смях

Утре трябва да бъдем красиви и свежи,
всяка поела по своя си път,
всяка със свойте проблеми и грижи
зле прикрити зад него-смехът!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ИЛИЯНА ТОДОРОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За съжаление, днес трябва умело да се смеем...Ако мога така да се изразя! Но, определено ми харесва!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...