26 янв. 2006 г., 19:21

На Р.

1.1K 0 1
Малка стая, обвита в сиви облаци дим,
полупразна бутилка, а в погледа блясък,
зад чашите двете с теб пушим и спорим
"с живота сме в разпра," както казал поета велик.

Живеeм с минали сенки и спомени мрачни,
а в очите сълзи от безпомощен гняв,
садистично дълбаем в раните скрити,
а после слагаме маски от фалшив весел смях

Утре трябва да бъдем красиви и свежи,
всяка поела по своя си път,
всяка със свойте проблеми и грижи
зле прикрити зад него-смехът!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ИЛИЯНА ТОДОРОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За съжаление, днес трябва умело да се смеем...Ако мога така да се изразя! Но, определено ми харесва!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...