26.01.2006 г., 19:21

На Р.

1.1K 0 1
Малка стая, обвита в сиви облаци дим,
полупразна бутилка, а в погледа блясък,
зад чашите двете с теб пушим и спорим
"с живота сме в разпра," както казал поета велик.

Живеeм с минали сенки и спомени мрачни,
а в очите сълзи от безпомощен гняв,
садистично дълбаем в раните скрити,
а после слагаме маски от фалшив весел смях

Утре трябва да бъдем красиви и свежи,
всяка поела по своя си път,
всяка със свойте проблеми и грижи
зле прикрити зад него-смехът!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ИЛИЯНА ТОДОРОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За съжаление, днес трябва умело да се смеем...Ако мога така да се изразя! Но, определено ми харесва!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...