На раздяла
живеех във болка, живеех във мрак.
Сега ти си тръгваш, и с теб си отиват
годините мои, изгубени в грях.
И вечно прощаваща,
пак ти прощавам...
Желая да срещнеш от мен по-добра.
За всичките рани с любов отмъщавам,
приятелски пак ти подавам ръка.
Тъй трудно е сбогом сега да си взема,
във мислите пак ще съм с теб всеки ден,
щом пътя си тъжен отново поема,
... но нещо завинаги скъса се в мен.
Преглътнала всичките твои обиди,
живеех в болка, живеех в мрак...
Сега ти си тръгваш, и с теб си отиват
годините мои, изгубени в грях.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Касабова Все права защищены