1 нояб. 2016 г., 10:46

На разговор с ИСУС

882 1 4

На разговор с Исус поспрях

и Му разказах своите неволи.

Смутено Му предадох своя грях,

душата ми пред Него се разголи.

 

Не беше страшно, нито срамно –

в очите Му видях любов.

Усмивката Му завладя ме бавно,

почувствах нежния Му зов.

 

Усещах как към мен стреми се

и мир небесен завладя ме.

Той бащински пред мен разкри се

и приласка ме в свойте длани.

 

Не исках този миг да свършва,

обля ме радостно безвремие.

И знаех – с вяра щом Го търся,

Той чака ме със нетърпение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Пенева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...