На разговор с Исус поспрях
и Му разказах своите неволи.
Смутено Му предадох своя грях,
душата ми пред Него се разголи.
Не беше страшно, нито срамно –
в очите Му видях любов.
Усмивката Му завладя ме бавно,
почувствах нежния Му зов.
Усещах как към мен стреми се
и мир небесен завладя ме.
Той бащински пред мен разкри се
и приласка ме в свойте длани.
Не исках този миг да свършва,
обля ме радостно безвремие.
И знаех – с вяра щом Го търся,
Той чака ме със нетърпение.
© Галина Пенева Всички права запазени