На разсъмване
На разсъмване през прозореца
влиза тихо вината.
И вкусът на спомена
вече горчи на устата.
На разсъмване задръжките
се завръщат засрамени.
Влизат ниско наведени,
знаят вече къде е ключът за вратата.
На разсъмване грешките
са по-тежки от самотата.
Изборите, снощи направени,
кънтят звучно в главата.
На разсъмване мислите
са като гости неканени.
Нежелани, неискани,
не знаят кога да си идат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Все права защищены
