На разсъмване през прозореца
влиза тихо вината.
И вкусът на спомена
вече горчи на устата.
На разсъмване задръжките
се завръщат засрамени.
Влизат ниско наведени,
знаят вече къде е ключът за вратата.
На разсъмване грешките
са по-тежки от самотата.
Изборите, снощи направени,
кънтят звучно в главата.
На разсъмване мислите
са като гости неканени.
Нежелани, неискани,
не знаят кога да си идат.
© Силвия All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
