На разсъмване
На разсъмване през прозореца
влиза тихо вината.
И вкусът на спомена
вече горчи на устата.
На разсъмване задръжките
се завръщат засрамени.
Влизат ниско наведени,
знаят вече къде е ключът за вратата.
На разсъмване грешките
са по-тежки от самотата.
Изборите, снощи направени,
кънтят звучно в главата.
На разсъмване мислите
са като гости неканени.
Нежелани, неискани,
не знаят кога да си идат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
