laVerde (Мартина)
22 162
16 янв. 2007 г., 23:07

На разсъмване 

  Поэзия
721 0 7

Упоен от съвършени сънища,

уморен от вечния си път,

по-мъдър може би от вчера,

от утре може би по-млад

на разсъмване

                       е градът.

 

Той моли – още миг

да остане в леглото му тя –

невидимата, нежната –

                                    нощта.

 

Градът сега е тъжен вероятно.

Протяга се сънлива главна улица

от гарата до утре и обратно.

Изминал половината от вечния си път

не вярва вече в сънища градът.

© Мартина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??