На разсъмване
Упоен от съвършени сънища,
уморен от вечния си път,
по-мъдър може би от вчера,
от утре може би по-млад
на разсъмване
е градът.
Той моли – още миг
да остане в леглото му тя –
невидимата, нежната –
нощта.
Градът сега е тъжен вероятно.
Протяга се сънлива главна улица
от гарата до утре и обратно.
Изминал половината от вечния си път
не вярва вече в сънища градът.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартина Всички права запазени
