Упоен от съвършени сънища,
уморен от вечния си път,
по-мъдър може би от вчера,
от утре може би по-млад
на разсъмване
е градът.
Той моли – още миг
да остане в леглото му тя –
невидимата, нежната –
нощта.
Градът сега е тъжен вероятно.
Протяга се сънлива главна улица
от гарата до утре и обратно.
Изминал половината от вечния си път
не вярва вече в сънища градът.
© Мартина All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
