13 июл. 2019 г., 15:00

На реката

923 0 3

                                        Край синия вир, в ракитака,

                                        Жабок квака, квака, квака.

                                        В дълбокия подмол,  на сянка,

                                        скрила се е Баба Мрянка,

                                        обесила мустак голям

                                        плува тя насам - натам.

                                        С осемте си дълги крака,

                                        да се скрие, храна да чака,

                                        през бързея, в бистрата вода,

                                        крачи Рачо към брега.

                                        

                                        Бръмбарче цопна в реката.

                                        Пръв го хвана Рачо за крилцата.

                                        Баба Мрянка доплува веднага,

                                        между двамата захвана се кавга.

                                        Дочу ги от шавара водната змия,

                                        до спорещите тихо допълзя,

                                        бързо бръмбарчето изяде,

                                        правда на кавгаджиите раздаде.

                                        Щъркел шарен отнейде долетя,

                                        хвана Жабока, с него отлетя.             

                                        Рачо, с осемте си дълги крака,

                                        закрачи към брега, храна да чака.

                                        В дълбокия подмол, на сянка,

                                        скри се Баба Мрянка.

                                        Настана тишина и мир

                                        над реката и в синия вир.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ани, съгласен съм с твоето решение!
  • Съжалявам, много хубаво стихотворение, с много персонажи, но в крайна сметка не мога да кажа, че е по темата, така че ще го дисквалифицирам.
  • Имам въпрос преди да взема решение. Къде е приятелството тук?

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...