13 июл. 2019 г., 15:00

На реката

918 0 3

                                        Край синия вир, в ракитака,

                                        Жабок квака, квака, квака.

                                        В дълбокия подмол,  на сянка,

                                        скрила се е Баба Мрянка,

                                        обесила мустак голям

                                        плува тя насам - натам.

                                        С осемте си дълги крака,

                                        да се скрие, храна да чака,

                                        през бързея, в бистрата вода,

                                        крачи Рачо към брега.

                                        

                                        Бръмбарче цопна в реката.

                                        Пръв го хвана Рачо за крилцата.

                                        Баба Мрянка доплува веднага,

                                        между двамата захвана се кавга.

                                        Дочу ги от шавара водната змия,

                                        до спорещите тихо допълзя,

                                        бързо бръмбарчето изяде,

                                        правда на кавгаджиите раздаде.

                                        Щъркел шарен отнейде долетя,

                                        хвана Жабока, с него отлетя.             

                                        Рачо, с осемте си дълги крака,

                                        закрачи към брега, храна да чака.

                                        В дълбокия подмол, на сянка,

                                        скри се Баба Мрянка.

                                        Настана тишина и мир

                                        над реката и в синия вир.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ани, съгласен съм с твоето решение!
  • Съжалявам, много хубаво стихотворение, с много персонажи, но в крайна сметка не мога да кажа, че е по темата, така че ще го дисквалифицирам.
  • Имам въпрос преди да взема решение. Къде е приятелството тук?

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...