13.07.2019 г., 15:00

На реката

917 0 3

                                        Край синия вир, в ракитака,

                                        Жабок квака, квака, квака.

                                        В дълбокия подмол,  на сянка,

                                        скрила се е Баба Мрянка,

                                        обесила мустак голям

                                        плува тя насам - натам.

                                        С осемте си дълги крака,

                                        да се скрие, храна да чака,

                                        през бързея, в бистрата вода,

                                        крачи Рачо към брега.

                                        

                                        Бръмбарче цопна в реката.

                                        Пръв го хвана Рачо за крилцата.

                                        Баба Мрянка доплува веднага,

                                        между двамата захвана се кавга.

                                        Дочу ги от шавара водната змия,

                                        до спорещите тихо допълзя,

                                        бързо бръмбарчето изяде,

                                        правда на кавгаджиите раздаде.

                                        Щъркел шарен отнейде долетя,

                                        хвана Жабока, с него отлетя.             

                                        Рачо, с осемте си дълги крака,

                                        закрачи към брега, храна да чака.

                                        В дълбокия подмол, на сянка,

                                        скри се Баба Мрянка.

                                        Настана тишина и мир

                                        над реката и в синия вир.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ани, съгласен съм с твоето решение!
  • Съжалявам, много хубаво стихотворение, с много персонажи, но в крайна сметка не мога да кажа, че е по темата, така че ще го дисквалифицирам.
  • Имам въпрос преди да взема решение. Къде е приятелството тук?

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...