Край синия вир, в ракитака,

                                        Жабок квака, квака, квака.

                                        В дълбокия подмол,  на сянка,

                                        скрила се е Баба Мрянка,

                                        обесила мустак голям

                                        плува тя насам - натам.

                                        С осемте си дълги крака,

                                        да се скрие, храна да чака,

                                        през бързея, в бистрата вода,

                                        крачи Рачо към брега.

                                        Бръмбарче цопна в реката.

                                        Пръв го хвана Рачо за крилцата.

                                        Баба Мрянка доплува веднага,

                                        между двамата захвана се кавга.

                                        Дочу ги от шавара водната змия,

                                        до спорещите тихо допълзя,

                                        бързо бръмбарчето изяде,

                                        правда на кавгаджиите раздаде.

                                        Щъркел шарен отнейде долетя,

                                        хвана Жабока, с него отлетя.             

                                        Рачо, с осемте си дълги крака,

                                        закрачи към брега, храна да чака.

                                        В дълбокия подмол, на сянка,

                                        скри се Баба Мрянка.

                                        Настана тишина и мир

                                        над реката и в синия вир.