Присъни ми се синкава мъгла:
летях през нея и не спирах
без двигатели и без крила
след себе си оставях тънка диря.
Лъчиста беше дирята от моя полет
като следи от златни нишки разтопени
опитах се да грабна някоя за спомен
за когато нямам вдъхновение...
но докоснех ли ги, те се претворяваха
и прашещ от злато стелеше земята
не исках там да слизам, а забравена
да продължавам да се рея в небесата. ...