Mar 29, 2023, 1:46 PM

На Ремедиос красивата

  Poetry
669 0 0

Присъни ми се синкава мъгла:
летях през нея и не спирах
без двигатели и без крила
след себе си оставях тънка диря.

Лъчиста беше дирята от моя полет
като следи от златни нишки разтопени
опитах се да грабна някоя за спомен
за когато нямам вдъхновение...

но докоснех ли ги, те се претворяваха
и прашещ от злато стелеше земята
не исках там да слизам, а забравена
да продължавам да се рея в небесата.

Реех се и нищичко не виждах...
просмуквах се във бледосиньото
но аз не си отивах, аз си идвах
и мъничко оставаше от билото...

не зная бях ли на високо
или много под прекрасната земя
но бях във себе си така дълбоко
че и аз се бях превърнала в мъгла...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Адриана Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...