12 янв. 2007 г., 10:02

На сцената 

  Поэзия
672 0 5
Тук на сцената... така различни. Всичко не е това, което изглежда. Тук на сцената... толкова цинични. Една сбирка на артисти се провежда. "Силно говорете! Нищо не се чува!" "Силно говорете!" "Викай, викай, залата да пирува!" Тук на сцената... така прикрити. Ние не сме това, което показваме. Тук на сцената-таланти-новооткрити!!! Истинското си мнение там не изказваме. И артистът сам е. Ала самотата за него е щастие. Няма значение самотата, сцената за теб е живота, съдбата! И всичко, което на теб ти стига, това са хилядите аплодисменти. В собствените ти очи това те издига. "Аплодисменти, аплодисменти"!

© Ааа Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво,Деооо...тъжно,но и много красиво!!!
  • На цирковият манеж,
    клоуна тихо почина,
    и всички ръкопляскаха
    на неговата,тъжна
    кончина.
    никой не разбра,
    за изкривената уста,
    под гротеската маска,
    всички цветя му мятаха
    и тихо зачакаха ,
    на крака да се изправи,
    и пак да му пратят
    своите си поздрави.
    Ала клоуна умрял бе,
    под черното,нощно,
    небе,и само публиката,
    още чакаше пак
    да заплеска с ръце..
    клоуни,клоуне
    песента си изпя,
    на манежа се замята
    и като с нож забит
    в гърба умря.
    За тебе никой не,
    разбра,защото
    просто риск на
    професията.
  • haha много яко
  • Благодаря ти Кити!
  • Всеки има ралични потребности.
    Важното е да намериш това, което те прави щастлив!
    Поздрави
Предложения
: ??:??